Доц. дфн Добринка Анастасова Райнова /1939-2018/
Университетски преподавател, общественик, журналист, поет, художник, изследовател на българския език и средновековната история и култура на българския народ, роден хуманист.
Завършва българска филология в Софийския Университет и после просто, за да докаже, че може, завършва семестриално и инженерно образование в Техническия университет.
За Добринка няма невъзможни неща. Успоредно с преподавателската си работа ръководи проект за лингвистичното обезпечаване на българската стенографска машина “Стеноки” (български патент) в сътрудничество с проф. д-р Георги Лозанов и Държавния научноизследователски институт по сугестология. После защитава дисертациите си в Московския Държавен Университет “В. М. Ломоносов” (д-р и дфн) в областта на теоретичната и приложна лингвистика, в която разкрива механизмите за естественото кодиране, съхранение и разпознаване на лексикалната информация в българския език и поставя началото на ново направление в лингвистиката – мотиватология. Подготвя и изнася редица нови специализирани лекционни курсове по: “Лексикална семантика”, “Приложна семантика”, “Теоретична и приложна лингвистика”, “Мотиватология”. Още, когато информацията се обработваше на перфокарти, създава първият машинен мотивационен речник на българския книжовен език.
Рисува от 1979 година. Картините й са с доказано лечебно въздействие според изследвания на психологичния факултет на университета в Санкт Петербург.
Има множество самостоятелни изложби в различни краища на света – Русия, Гърция, Парагвай, България. Нейни картини има в частни колекции по целия свят…
Трудно е да се обхванат всички области, в които се изявява Добринка Райнова и може би най-добре е нейният живот и дейност да се резюмира с три думи: “Заразяващо творческо вдъхновение”.