Професор д-р Георги Лозанов разработва, развива и променя метода сугестопедия/десугестопедия/резервопедия от 60-те години на миналия век до смъртта си през 2012г. В монографията излязла през 2005г. „Сугестопедия – Десугестивно обучение. (Комуникативен метод на скритите в нас резерви)“ авторът определя десугестопедията като „изкуство, непрекъснато вибриращо, адаптирано изкуство“ и разкрива особеностите на резервния сугестопедичен комплекс, който се освобождава от сугестопедично – десугестопедичното обучение:

  1. Паметовите резерви, резервите за интелектуални дейности, резервите за креативност и резервите на цялостната личност се отварят. Ако не освободим многостранния резервен потенциал, не можем да говорим за сугестопедия.
  2. Обучението винаги е съпроводено с ефект на релаксация или поне без усещане за умора. Ако по време на час учениците се изморят, не можем да говорим за сугестопедия.
  3. Сугестопедичното обучение винаги е приятно преживяване.
  4. То винаги има благоприятен образователен ефект, като смекчава агресивните тенденции в учениците и им помага да се адаптират към обществото.
  5. В случаите на функционални заболявания или функционални елементи на органични заболявания се наблюдава значителен психопрофилактичен и психотерапевтичен ефект.

На основата на резервния сугестопедичен комплекс, който се освобождава от Сугестопедично-десугестопедичното обучение, в хода на сугестопедичната работа се активират фактически и влияят на обучението следните фактори [5, с. 201-202]:

  1. Класическо изкуство.
  2. Плацебо.
  3. Парасъзнание.
  4. Релаксация под формата на успокоение.
  5. Периферни възприятия.
  6. Достоверност на източника на информация.
  7. Двуплановост в предоставянето на информация.
  8. Интонация и ритъм на речта.
  9. Инфантилизация в смисъл на увеличено доверие и възприемчивост.
  10. Псевдопасивност.
  11. Престиж.
  12. Множествена личност.
  13. Вибрираща релаксативна методология.
  14. Нови имена и биографии.
  15. Песни.
  16. Смях.
  17. Специфична глобалност.
  18. Златни сечения.
  19. Насочена неманипулативна комуникация.

Какво е най-същественото, без което няма сугестопедия? От особено значение е и обучението на преподавателя, без което не е възможно [5, с. 202-203]:

  1. Да се подаде огромен материал.
  2. Материалът да бъде глобално-парциално структуриран.
  3. Като специалист и като личност преподавателят трябва да има много висок престиж (да внушава надеждност и доверие).
  4. Преподавателят трябва да притежава, а не да имитира, стопроцентово очакване на положителни резултати от десугестивното обучение.
  5. Да обича учениците си (разбира се, не сантиментално, а като човешки същества) и да ги учи с лично участие в системата от игри, песни, класически тип изкуство и радости.

Сугестопедията (и нейното десугестивно прилагане) е метод на отваряне на резервите на ума чрез любов към човешките същества. Всички други прийоми, които бяха описани, са свързани с оркестрация, но необходима оркестрация.

Сугестопедията (Десугестивно обучение/Резервопедия) е изградена върху седем закона (Conditio Sine Qua Non), които са открити, систематизирани и описани от професор д.м.н. Георги Лозанов.

Имате ли въпроси?
Свържете се с нас!