Живеем в интересно време, някои го наричат „време разделно“, в което многовековната западна мисловна парадигма на разделение, специализация и анализ е вече противопоставена на холизма, конвергенцията и синтеза. Интересно е, че още през 60-те – 70-те години на миналия век, в капсулираната зад „желязната завеса“ България, където старата парадигма е циментирана с материализъм, се появява сугестопедията, която „събира“ наука и изкуство, постулира цялостност при подхода на обучение, синхронизирано използване на двете мозъчни полукълба, на съзнавано и на парасъзнавано и си позволява да говори за безкрайния богоподобен потенциал на човека заключен от обществената сугестивна норма. Многогодишни експерименти водят до формулирането и ревизирането на сугестологията и педагогическото й приложение – сугестопедия. Действието на сугестопедията е обяснено с понякога тежки медицински и психологически термини. Когато обаче човек е преминал през процеса, често се изкушава да преведе преживяването на станалия вече популярен език на някои източни и западни учения за душата. Все пак „психология“ означава наука за душата, нали така? А в днешно време духовните учения и „чистата“ наука откриват все-повече общи места.
Основание за подобен „превод“, освен посещението на д-р Лозанов в Индия и работата му с Ванга, дават и следните два пасажа от „Сугестопедия-десугестивно обучение“:
Лекционно резюме 1995 – 2004
с.6 пар.3
„В съвременната научна психотерапия, която исторически произхожда от езотеризма, освобождаването и стимулирането на потенциалните възможности на личността се затваря главно в кръга на лекуването от неврози и психосоматични заболявания. Но в хода на лечебния процес могат да се разкрият значителни странични, допълнителни потенциални възможности.“
с.6 пар.8
„Въпросът за потенциалните резерви на личността и тяхното ускорено и хармотично развитие е от особено значение. Затова проучихме литературата от древни източници и от по-късни исторически епохи, където се третират тези въпроси. Данните съпоставихме със съвременните експерименти в областта на човешките резерви, с оглед да се търсят общи психофизиологични механизми.“
Проф. д-р Лозанов говори за множествена личност, множествен ум обусловен от различните емоционални и физически състояния. Преподавателят трябва да избере и да работи с най-необусловения и отворен за поемане на нова информация ум. В състояние на психоконцентративна релаксация чрез комуникативна сугестия се достига и се разкрива скрития сугестопедичен резерв на личността. Постига се „свобода, вътрешна свобода на личността“, която е основа и „надежда за нова култура на отношенията“, ново общество.
С други думи това би звучало така:
Създава се работно пространство на ниво слънчев сплит – сърдечен център (3-та и 4-та чакра; сферата на красотата на кабалистичното Дърво на живота). Външно това е пространство на красота, хармония и приемане; вътрешно – нивото на съзнание на откритост, доверие, смях, вдъхновение, където спонтанно отпадат самоналожените и наложените от средата ограничения. Личността е поканена да се пресътвори – да пренапише своя мит (в термините на Камбъл) и подпомогната от общото поле на групата, започва да функционира на по-високо вибрационно ниво, както по отношение на рецептивността, така и по отношение на цялостната личностна изява – интелектуална, емоционална и вербална. Освобождава се и се разкрепостява „заключения в нас бог“. Стабилизирането и интегрирането на това изживяване е в основата на „надеждата за нова култура на общуването“, която може да се осъществи когато всеки един, преживял сугестопедичния процес, е станал негов вибрационен носител и е в състояние да го „излъчва“ и да бъде нов център на такъв тип взаимоотношения. Това е предпоставка за осъществяване на квантов скок на съзнанието в глобален мащаб.
Имате ли въпроси?
Свържете се с нас!