В началото на миналия век в малка, но древна и богата с велики духове страна, се родил още един Велик дух. Той имал дарбата да вижда в човешките души, да разбира тяхното страдание и да го лекува. Вярвал, че хората са паднали ангели, заключени богове, хипнотизирани души, които са повярвали в своето ограничено нищожество. И са се примирили.
За него това било унижение на човешката природа, което той можел бързо да премахне. Имал голяма сила и можел да подчини на волята си всеки ум, да го накара да го последва и така да го изведе от болестта, от самоналожения затвор, от примирението – в пространствата на свободата, силата и творчеството.
И така той водел душите на хората първо в съня, а след това – в свободата от болка и ограничение. Но хората привиквали да бъдат водени и постепенно ставали все по-несвободни. А неговата мечта шепнела, говорела, крещяла: „Има метод, има форма на комуникация за „заключени богове“, за „хипнотизирани души, повярвали в своето нищожество. Има! Има! Този метод, тази форма на комуникация ще промени нещата. Ако това стане, всички ще се учим и ще се развиваме много по-бързо и по-творчески… и с радост…Тогава талантите няма да бъдат толкова далеч от нас.“
И постепенно с много труд, с много експерименти мечтата му започнала да добива форма, структура, система. Станала наука. Имала своите привърженици и своите противници, своите термини и заключения, и можело и да си остане така – една не обикновена наука. Докато един ден на врата на кабинета се почукало, влязла млада жена, усмихнала се и казала: „Професор Лозанов, Вие имате нужда от мен.“ Така с нея влезли изкуството и красотата – в живота му и в работата му. Науката станала необикновена. Всичко ценно и важно в работата за разкриване на дарбите на човешката душа кристализирало в седем закона. Някои твърдят, че не са много научни…
Имате ли въпроси?
Свържете се с нас!