Сугестопедия за деца и вълнуващият свят на знанията
В отговор на въпросите, които често постъпват към нас, днес отговаря Галина Спасова. Тя е филолог с 20 години опит в преподаването на английски език, 14 от които е сугестопедагог. Обучена е лично от проф. д-р Лозанов през 2010 г, като тази среща преобръща живота й. Понастоящем е автор на учебни програми за деца и възрастни, води курсове за най-малките в 7 ключа и е асистент обучител по метода сугестопедия.
Вие сте от първите сертифицирани сугестопедагози. Кога започна вашият интерес към темата?
– Преподавам английски език от 2004 г. Когато за първи път влязох в класната стая, изпитах силна нужда да разчупя рамките на стандартния подход. Това породи и бърза смяна на работното ми място. За мое голямо щастие попаднах в езиков център, чието кредо беше ученето със сърце. Беше ми дадена пълна свобода на действие и експеримент и това развихри креативността ми. Бяха трудни, но истински вдъхновяващи първи стъпки. Липсваше ми единствено ясна и конкретна система, която да обединява всички полезни и ефективни практики, които бях открила и усвоила.
Припознах тази система в лицето на сугестопедията по време на университетското ми обучение. Оттогава започнах да търся д-р Лозанов под дърво и камък. Събирах пари за обучение в чужбина, дори кандидатствах за магистратура по сугестопедия в ЮАР. В крайна сметка отидох при обучител в Швеция, за да намеря доктора в Сливен. Копнежът ми да овладея метода беше голям и явно имам щастлива звезда, защото успях да се срещна с този велик човек!
Разкажете ни повече за тази среща и личността на проф. д-р Лозанов.
– Срещнах се с д-р Лозанов първо задочно чрез трудовете му и работата на неговите обучени преподаватели от зората на сугестопедията. Още тогава изпитвах страхопочитание към тази необикновена личност и велик ум. Срещата с него беше експлозия от чувства, която не мога да опиша. Не помня какво съм говорила на интервюто ми с него. Вътре в мен всичко ехтеше от радост, страх дали ще ме одобри и една абсолютна убеденост, че това е правилният път.
Професор Лозанов беше една необикновена, но в същото време земна личност. От недългия ми контакт с него (първоначално около месец, а после спорадично) мога да кажа, че внасяше магическа хармония в класната стая. Той беше вече доста възрастен, когато се обучавахме, но имаше уникално присъствие. Думите, паузите между думите, тонът, искреността, детската чистота, авторитетът. Наследих един особен вид детска наивност, вяра в доброто, ако щеш, от погледа и от усмивката му.
Няма да забваря един изключително ветровит ден, в който той не се чувстваше добре и си беше останал вкъщи. Какво чудо беше, когато се появи в залата на втория етаж в обучителния център с бастуна си, едва ходейки. Беше дошъл сам, без помощ чак до там, с една огромна усмивка. Каза, че не може да стои в леглото си, когато се случва нещо толкова знаменателно като обучението на млади сугестопеди. Беше истински празник! Не ни преподаваше теорията. Той пречисваше душите ни, засилваше безусловната ни любов към работата, смекчаваше твърдостта на характерите и възприятията ни.
Правеше всичко това неотлъчно с Ванина Бодурова, която водеше обученията. На нея дължим огромна благодарност за неуморния й труд и вдъхновение през годините. А също и на проф д-р Евелина Гатева, която, макар и да не беше сред нас, ни изпълваше с ритъм, естетика, нежност и любов.
Как Ви промени сугестопедията? Открихте ли нещо ново за себе си?
– Сугестопедията те променя много, без значение дали си преподавател или ученик. Като преподавател усетих много силно вдъхновение, една необикновеност на процеса на обучение. Усетих го като ритуал по-скоро, отколкото като някаква ежедневна задача. Усетих го като полза за здравето не само на учениците, но и моето собствено, като много силна жизнена философия, която те води към по-пълноценно преживяване на тук и сега. Като връщане в детството с чистотата и спокойствието на ума, интереса, любопитството, любознателността на едно дете.
Сугестопедията ми даде умения да слушам, а не само да говоря, да създавам поводи и пространство за иновативно мислене, за инициатива, за съдружие и взаимност в процеса на обучение. Тя преобърна като цяло идеята ми за това какво е обучение. Сугестопедията ми даде пълнота на нивото на всички сетива и ме направи проводник на радостта, чрез която се учи най-добре!
Имате богат опит в преподаването на деца. Като родители какво е важно да знаем за детските сугестопедични обучения?
– Сугестопедията терапевтира порасналите, а на малките показва вълнуващия свят на знанията. Когато за първи път в залата ми влязоха третокласници, осъзнах защо трябва да правя това, което правя. Децата искаха да им давам задачи, които да изпълняват, за да мине урокът и да си ходят. Но след два часа, прекарани в залата, те не искаха да си тръгват. В края на обучението изнесоха спектакъл на английски език, демонстрирайки знания, интерес, инициативност, самостоятелност, жар и увереност, които със сигурност са отнесли и вкъщи. Вярвам, че съм събудила човечето вътре в тях, показвайки му какво е учене за цял живот.
Провеждате семинари за учители и родители в България и други държави. Бихте ли разказали повече за тази дейност.
– Обучените преподаватели от други държави често не са се докосвали до извора. Обучени са в интерпретация на метода и желаят да повишат нивото си. Това е причината да изнасям презентации и семинари в чужбина. В България също съм водила практически семинари за учители, които искат да направят часовете си по-ефективни и приятни.
Срещите ми с родители са породени от нуждата да разберат сугестопедията като философия, за да помагат на децата си да учат по-успешно и леко. Когато работим с децата, работим и с родителя, защото понякога успехът на детето зависи от отношението на родителя към обучителния процес. Работата винаги е в триъгълника Дете-Родител-Учител и така трябва да бъде.
Как виждате образованието в бъдеще? Какво трябва да се промени, за да учат децата ни с любознателност и интерес?
– Образованието на бъдещето е огромна тема, но най-важното, според мен, е да се смени подходът. Идва ми думата „човечност“, като тема за възпитание и развитие на умения, като среда и отношение, като разбиране на децата.
Образованието, от което се нуждае новото поколение? Това са меките умения, емоционална интелигентност, уменията за преработка на информация и самоконтрол, повишеното внимание за особеностите на дигиталния свят. Информацията и дигиталните стимулации са в пъти повече от преди и въпреки, че нямаме всички инструменти, трябва да помогнем на младите да се ориентират в тази „джунгла“, като се научат да бъдат хора.
Начинът, по който се обучават самите учители е остарял и не фокусира върху важните неща. Вкарва учителя в система, която може да го обезкрили. Учителите трябва да имат истински познания за психологията и физиологията на мозъка на младия човек, за възприятията на съвременния свят. И не, учителите не трябва да бъдат клоуни, за да накарат учениците да учат с радост. Учителят е този, който обича това, което прави и тази любов се отразява в очите на учениците.
Курове по английски език за деца
https://sevenkeys.bg/kursove/angliiski-za-detsa/
Мнения от нашите курсисти
https://www.facebook.com/7keys.bg/reviews/
